неделя, 11 януари 2015 г.

Питка Цвете

Зимата е времето, когато ми остава повече време да правя хляб и питки.
През Коледните и Новогодишните празници изпробвах доста рецепти. Тази седмица предизвикана от Ил и Пепи, реших да пробвам ново тесто за питка.
Оформлението не е нищо специално. За него взех идеята от Ева Тонева


Питка Цвете

Продукти:
2 яйца + 2 белтъка
200мл. топло прясно мляко
100мл. топла вода 
4 с.л. кисело мляко

4 - 5 с.л. зехтин
900 - 950 гр. брашно
1 1/2 пак. суха мая

(използвах суха мая на Dr. Oetker от 7 гр.)
1с.л. захар
1с.л. сол

За намазване:
2 жълтъка2-3 с. л. прясно мляко
1-2 с.л. олио
семена за поръска (аз използвах смес от сусам, мак, ленено семе и отделно турската подправка чорек оту или черен кимион)

Аз замесих тестото в хлебопекарна. Първо се поставих течните съставки - яйца, прясно мляко, вода, кисело мляко и зехтин. Отгоре сложих около 700гр. брашно. В средата направих кладенче и добавих маята. А в двата ъгъла сложих захарта и солта. Пуснах на програма месене, като добавях постепенно брашно докато спре да се маже тестото под бъркалките на хлебопекарната.
Програмата е 1час и 30минути. Тестото е меко, еластично и втаса прекрасно.


Втасалото тесто се намазах с олио. Разделих тестото на 13 части, от които едната е малко по-голяма от останалите. Оформих 12-те части на малки питки с диаметър около 10-12см. Подредих ги в покрита с хартия за печене тава с размер 28см. Питките подредих ветрилообразно, а в средата върху тях поставих отделената част, оформена на топка.



Отново оставих питката да втаса за 20-30 минути.
След това я намазах с разбитата смес от жълтък, прясно мляко и олио. Парчето в средата поръсих с черен кимион(чорек оту). Останалите парчета поръсих през едно със сместа от семена.
В това време включих фурната на 180 градуса и поставих питката.
Пекох докато се зачерви.



понеделник, 31 януари 2011 г.

Спанакопита

Тази баница със спанак и сирене е характерна за нашата съседка Гърция. Бързо търсене в Гугъл дава безброй рецепти от различни континенти.
Реших да съчетая няколко от тях, като основно се доверих на рецептата на Лоис.


Спанакопита

08 Spanakopita


Продукти:


  • 1 пакет Одрински кори
  • 150мл. зехтин
  • 300гр. спанак
  • 1 връзка прасен лук
  • 1 връзка копър
  • черен пипер
  • 2-3 скилидки чесън
  • 300 - 400гр. сирене
  • 5 яйца
  • 2/3 кофичка кисело мляко
  • 1чаена чаша прясно мляко
  • кашкавал


01 Spanakopita

Спанака се накисва в подсолена вода. След като престои се измива добре и се нарязва на ситно. Нарязват се и лука, копъра и чесъна. Зехтина (80-100мл) се загрява в дълбок тиган. Добавят се зеленият лук, спанака и копъра. Задушава се докато спанака омекне и се маха от котлона. Към сместа се прибавя натрошеното сирене, черен пипер на вкус, нарязания чесън и 2 яйца, които предварително са разбити. Разбърква се добре.

02 Spanakopita 03 Spanakopita

Тавата се намазва със зехтин. Всяка кора се маже също със зехтин и отгоре се разстила от сместа от спанак и сирене. Кората се нагъва на хармоника и се поставя в тавата.

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна.

04 Spanakopita 05 Spanakopita 06 Spanakopita

Приготвя се смес от останалите 3 яйца, киселото и прясното мляко. Разбива се добре. След 5-10 баницата се залива с така приготвената смес и се пече до готовност. В края може да се поръси с настърган кашкавал и да се остави в печката на изключена фурна.


07 Spanakopita

Да ви е сладко!

неделя, 2 януари 2011 г.

Шоколадови трюфели с Бейлис

Преди празниците четох, че Нова година се посреща с нещо сладко или нещо шоколадово, за да е сладка годината.
Е, няма как, веднага се захванах да направя шоколадови трюфели. Всеки път правя различна рецепта, добавям нещо ново. Този път реших трюфелите да са семпли и много шоколадови. За разкош им добавих малко от любимия ми Бейлис. По време на приготвянето им дойде и идеята да сложа по едно лешниче вътре, за да бъде изненадата пълна :)

P1310168

Шоколадовите трюфели традиционно се правят от шоколадов ганаш, оформен сферично или конусовидно. Към ганаша може да се добавят плодове, нуга, шоколадов чипс, ментова есенция, маршмелоу, ликьор.
Шоколадовите трюфели се появяват през декември 1895 година във френският град Шамбери. Местен сладкар на име Луи Дюфур приготвял Коледни и Новогодишни сладки. В най-натовареното време на годината му свършил шоколада, но той бил твърде горд за да поиска назаем от други сладкари. В този момент го осенила гениалната идея да смеси сметана, малко ванилия и шоколад на прах, а от сместа оформил малки топчета. За да имат добър външен вид ги потопил в разтопен шоколад и ги покрил с какао на прах. Заради външната прилика с безценните и много редки гъби, бонбоните получават името трюфели.
Така се родил шоколадовият трюфел!
Трюфелите получават своята популярност благодарение на Антоан Дюфур, който през 1902 година основал в Лондон шоколадовия магазин Prestat.
Също като истинските трюфели бонбоните са високо ценени и с неповторим чар. Те стават и признак за социален статус.
Съществуват три основни типа трюфели: Американски, Европейски и Швейцарски.

Шоколадови трюфели с Бейлис
(около 25-30 броя)

Продукти:
200гр. черен шоколад
100мл. течна сметана
2с.л. Бейлис

по желание - 25-30 лешника-изпечени

какао на прах, шоколадови пръчици, смлени орехи, лешници, бадеми, шам-фъстък - за овалване

Приготвяне:
Сметаната се загрява почти до кипване. Добавя се начупеният шоколад, като се бърка непрекъснато до стопяването му.
Махаме сместа от котлона и добавяме Бейлиса.
Оставяме сместа на студено или в хладилника да се охлади. След това оформяме топчета, като по средата може да се добави цяла лешникова ядка(може да си намокрите ръцете, за да улесните оформянето).
Топчетата се овалват в какао на прах, шоколадови пръчици или в смлените ядки.
Трюфелите се поставят в хартиени капсули и се съхраняват на студено.

P1310170

събота, 1 януари 2011 г.

Честита Нова година!

Честита Нова Година, мили приятели!


Нека 2011-та година да е изпълнена с щастие и хармония, с любов и разбирателство, с романтика и усмивки, с позитивизъм и добро настроение, със сбъднати мечти и нови такива!
Нека е година - за нови приятелства, нови начинания, нови умения и нови постижения!

понеделник, 30 август 2010 г.

Хляб с чери домати и маслини

Вече почти 6 месеца Пепи ме подканя да започна да пиша отново в блога.
Но... някак си не се получаваше и ми липсваше желанието, вдъхновението, живеца.
Времето обаче захладня приятно. Желанието у дома да замирише на нещо вкусно и току що изпечено бе голямо. Избрах да приготвя любимият на семейството ни

Хляб с чери домати и маслини
(Рецептата е на Зара от The CakeLab.com)


Продукти:
175мл. вода
1ч.л. сол
2ч.л. захар
1с.л. зехтин
200гр. кисело мляко
500гр. брашно
1п. суха мая

около 100 грама нарязани маслини без костилки
около 100 грама чери доматчета, разрязани на четвъртинки (може да ползвате и месестата част на домата, нарязана на ситно)


В купа се смесват киселото мляко, водата, солта, захарта и зехтина. В друг съд се смесват брашното и маята. Внимателно двете смеси се събират и се меси меко тесто. Оставя се покрито с фолио или кърпа да удвои обема си(за около час).

Втасалото тесто се разточва леко върху набрашнена повърхност. Чери доматчетата и маслините се поръсват върху тестото и се завива на руло. Леко се усуква на две страни. Рулото се завива на венец в намаслена тавичка.
Пече се на 200 градуса. В началото докато загрява фурната тестото втасва. Щом се надигне, намажете го със зехтин. По желание може да поръсите с малко розмарин или сусам.
Печем около 25-35 минути.



* Може да ползвате хлебопекарна. В контейнерчето поставяте течните продукти - вода, кисело мляко, зехтин. Отгоре сипвате брашното. В средата правите малко кладенче и сипвате маята. в ъглите на контейнера поставяте захарта и солта. Пускате на програма месене. Когато тестото и омесено и втасало, го изваждате и процедирате по описания по-горе начин.







сряда, 17 март 2010 г.

Празнично и зелено...


За мен 17 март е специален ден. Той е празничен също така и за много ирландци по цял свят, защото на днешният ден се отбелязва празникът Свети Патрик.
Св. Патрик е един от най-важните християнски светци. Според легендата използвал вид местна детелина като символ на Светата Троица и заедно с това донесъл латинската азбука в Ирландия. Сред чудесата, които му се приписват, са прокуждането на всички змии от тези земи.
Денят на честванията на светията е белязан почти изцяло в зелено – хората носят зелени дрехи, ядат зелена храна и дори пият от прочутата зелена бира, за да отбележат значимостта на символа на детелината.

Един от популярните ирландски тостове в чест на Св. Патрик гласи: „Нека покривът над нас никога не падне и нека ние, приятелите, под него никога не поддадем!“

Down By The Sally Gardens


Molly Malone





понеделник, 25 януари 2010 г.

Св. Григорий Богослов


25 януари - на този ден църквата отбелязва смъртта на Свети Григорий Богослов.
Григорий Богослов или Григорий Назиански (на латински: Gregorius Nazianzenus) e християнски светец.Той е син на епископа на град Назианз, от 362 година е презвитер, от 372 година — епископ на град Сасим. Председателства Втория вселенски събор през 381 година. Автор на „Слова за богословите“, духовни стихове и множество послания. Един от създателите на учението за богочовешката природа на Исус Христос. Оказва огромно влияние на следващите църковни писатели.
Първоначално той учи у дома с чичо си Свети Амфилохий. По-късно учи в Назиан (където баща му Григорий е епископ), Кападокия, Александрия и Атина. Докато е в Атина, установява близко приятелство със Свети Василий Велики, а също се запознава и с Юлиан, който по-късно става император Юлиан Отстъпник. Докато завършва образованието си, Григорий учи за кратко риторика в Атина.
През 361 година Григорий се връща в Назиан и е ръкоположен за презвитер (старейшина или свещеник). Той прекарва време в пустинята заедно с Василий в аскетизъм, но по-късно се връща, за да се грижи за християнските общини в Назиан. Василий по-късно го прави епископ на Сасим. През 378 година Антиохийският събор кани Григорий да стане архиепископ на Константинопол, където предишният архиепископ е починал неотдавна. Григорий приема със съгласието на Василий. По същото време има много ариани и аполинарии в града, срещу които скоро свиква Втори Вселенски събор през 381 година. През 379 година, в нощта преди Великден тълпа от въоръжени еретици внезапно нахлуват в църквата по време на литургия, раняват Григорий и убиват другия епископ.
В своята теология Григорий защитава доктрината за Светата Троица, включвайки Исус Христос и Свети Дух. Той изтъква, че Исус не престава да е Бог, когато става човек, нито пък че губи божествената си природа, когато взима човешка природа. Освен това Григорий твърди, че Христос е напълно човек, с човешка душа.
След смъртта на Свети Григорий е погребан в Назиан. Неговите мощи са пренесени в Константинопол през 950 година в църквата на Светите Апостоли. Част от мощите му са взети от кръстоносците по време на Четвърти кръстоносен поход и отнесени в Рим. На 27 ноември 2004 година те са върнати (заедно с мощите на Свети Йоан Златоуст) в Истанбул от папа Йоан Павел II (макар че Ватикана задържа малка часто от тях). Тези мощи сега се съхраняват в Патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в квартала „Фенер“.
Мощите на Григорий Богослов се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция — църквата „Свети Георги“.

Повече за празника

Честито на всички именници!

петък, 1 януари 2010 г.

сряда, 14 октомври 2009 г.

Началото на зимата

Петковден се смята за началото на зимата. Днес при нас наистина се усети, че зимата идва. Мекият и слънчев досега октомври, ни накара да извадим по дебели дрехи и палта. Студът започва да щипе бузките, а есенните дъждове все по често ще ни задържат вкъщи.

Днес сестра ми е именничка. Имах малко повече свободно време и успях да приготвя хляб с домати и маслини, и тирамису. На трапезата имаше пилешки пържолки на грил тиган, а също и разни салати и мезета дело на сестра ми.
Рецепти за хляба и десерта, ще публикувам утре.

Петковден


Днес Българската православна църква почита Преподобната Петка-Параскева Търновска.
Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11-ти век. Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен Втори ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и на есенната работа, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

Именници: Петко, Петка, Петя, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

Честит празник!
Blog Widget by LinkWithin