Нашата домашна лютеница

Краят на лятото или по точно началото на септември винаги съм свързвала с аромата на печени чушки. Уханието на домашната лютеница е незабравимо , а кой може да устои на бурканче домашна лютеница, а още повече на филийка намазана с лютеница.
Тази година реколтата от чушки и домати в нашата градина е много богата и още в средата на август имахме готовност за приготвянето на зимнината.
Естествено бързичко се организирахме и заедно с майка ми и баба ми започнахме приготвянето на лютеницата по нашата традиционна семейна рецепта. Години наред баба ми и майка ми са пробвали различни варианти, докато стигнат до онзи вкус, който е любим на цялата фамилия. С удоволствие Ви представям нашата рецепта:

Продукти:
10 кг. червени чушки
5 кг. домати
1кг. моркови
1.5кг. патладжан
500 мл олио (около 2 1/2ч.ч.)
1 шепа сол (около 1 каф.ч)
по малко от една шепа захар(около 3/4каф.ч захар, може захарта да се замени и с мед, но вече не помня какво количество сме слагали - опитайте на вкус)
1-2 връзки пресен магданоз



Приготвяне:

Чушките почистваме от дръжките и семето. Изпичаме ги - може на огън, но от няколко години използваме за тази цел пърлачката за прасето, става много бързо. Чушките обелваме и мелим с машинката за месо, като се използваме по-ситната решетка.



Доматите бланшираме във вряща вода за 3 - 4 минути и след това ги обелваме. Мелим ги с машинката.
Патладжаните се пекат в чушкопек (във фурната на печката или на огън). Почистваме ги и също ги смиламе.



Морковите почистваме и сваряваме. Тях също ги мелим с машинката.
В разлята тава варим доматения сок, докато водата се изпари.



Добавяме смлените чушки, патладжан и моркови. И започва голямото бъркане. Важно, когато приготвяме лютеница е да бъркаме, за да не загори. Варим още малко и прибавяме олиото. То не се изсипва наведнъж, а на 2-3 пъти като непрекъснато се бърка. В първият момент олиото изглежда много, но като разбъркаме се поема. Количеството олио е ориентировъчно, Вие ще прецените колко да добавите. След олиото добавяме солта и захарта. Тук е момента да добавите и подправките. През годините сме си променяли рецптата, като сме слагали кимион, чесън, запържен лук, а дори и една година добавихме натрошено сирене. За моето семейство любима си остана лютеницата без допълнителните подправки.
Запържваме лютеницата и разбира се непрекъснато разбъркваме. Сместа трябва добре да се изпържи , но да не се препържва. Лютеницата е готова , когато дървената бъркалка оставя следа по дъното на тавата. С годините се свиква каква трябва да е гъстотата на лютеницата. Все пак имайте впредвид, че като изстива лютеницата се сгъстява още. Баба ми обикновенно взема малко от лютеницата и я слага в чинийка, като изстине за няколко минутки преценява дали е готова. Въпрос на вкус и предпочитания.
След като лютеницата е готова, махаме тавата от огъня и добавяме ситно нарязания магданоз. Изчакваме да изстине и пълним в сухи буркани. Затваряме и ги стерилизираме.
От тази доза се получават около 10-15 бурканчета.

Да Ви е сладко!